"Обект на обожание"
висококачествено копие
масло върху платно
размер: 76 х 101 см.
skip to main |
skip to sidebar
Техните професионални качества и вниманието което отделят върху всеки детайл на изработката в комбинация с използването на най-добрите материяли гарантира висококачествен и дълготраен краен продукт на който ще се наслаждавате цял живот.
Клод Моне (Claude Monet)
"Градинска алея в Giverny"
Винсент ван Гог, Vincent van Gogh
"Звездна нощ" (1889 г.)
Пиер-Огюст Реноар, Pierre-Auguste Renoir
"След банята"
Диего Веласкес, Diego Rodríguez de Silva y Velázquez
"Портрет на едно момиче"
Рафаело, Raffaello Sanzio
"Мадоната с младенеца"
_-_Artist_Portrait_(1879).jpg)
Адолф-Уилям Бугеро, William-Adolphe Bouguereau
Адолф-Уилям Бугеро, William-Adolphe Bouguereau (1825-1905) е френски живописец реалист, чиито картини с митологични сюжети и жанрови платна в реалистичен стил били особено популярни в родината му през XIX век. По негово време дори го считали за един от най-великите световни художници. Произведенята му се излагали всяка година в Парижкия салон в продължение на цялата му кариера.
Много известни личности негови съвременници дълбоко се възхищавали от изкуството му, един от тях бил и романтичният пианист и композитор Шопен. Славата и престижът на художника били толкова големи, че през 1857 год. император Наполеон III му възложил да направи портрет на него и на съпругата му и също така историческата картина “Napoléon III Visitant les Inondés de Tarascon”.
Бугеро е бил женен за художничката Елизабет Джейн Гарднер. Може би благодарение на този факт той е оказал влияние върху много от френските институции за изкуство които отворили по-късно вратите си и на жените творци, вклучително и Академията за изящни изкуства (Académie des Beaux-Arts.)
През 1900 г. Дега и Клод Моне изказали мнение, че Бугеро е най-големият френски живописец въобще. Картините му се продавали на баснословно високи цени, за които наддавали най-вече богати американци.
В началото на XX век славата му рязко помръкнала - отчасти поради неговото неприемане на импресионизма, отчасти заради големия интерес към новите модернистични течения.
От 60-тте години на миналия век до днес тази слава отново се завръща, а цените на картините му продължават да се вдигат, като отново най-големите му почитатели, склонни да плащат най-скъпо за неговите платна, са състоятелни американски колекционери.
"Нежност"
Стийв Ханкс, Steve Hanks
на известни майстори на четката от всички епохи
Предлагаме копия на картини в много голям диапазон на разнообразие от теми и стилове, рисувани от стриктно подбрани художници кописти характеризиращи се с голям опит и с изключителна прецизност на изпълнението.
Техните професионални качества и вниманието което отделят върху всеки детайл на изработката в комбинация с използването на най-добрите материяли гарантира висококачествен и дълготраен краен продукт на който ще се наслаждавате цял живот.
ревю на художниците
Клод Моне (Claude Monet; 1840-1926), известен още като Оскар-Клод Моне или Клод Оскар Моне е френски художник, основател, водач и непоколебим защитник на стила импресионизъм. Считан за модел на импресионист, тъй като неговото отдаване на идеалите на импресионизма не се променя през цялата му продължителна кариера. За това допринася и фактът, че една от неговите картини (“ Импресия: Изгрев”, Париж, 1872) дава и името на движението.
Клод Моне (Claude Monet)
Роден е в Париж на 14 ноември 1840 година в семейството на Адолф и Луис-Юстен Моне. Родителите му са второ поколение парижани, но през 1845 година се преселват в Льо Хавър в Нормандия. Кръщението му се извършва в църквата „Нотр Дам дьо Лорет“ и му е дадено името Оскар-Клод. Майка му е певица, а баща му — бакалин. Адолф иска сина му да влезе в семейния бизнес, но Клод желае да стане художник. Моне прекарва младостта си в Льо Хавър, като на 1 април 1851 година постъпва в местната гимназия. Там първо се отличава като карикатурист, като продава свои карикатури за по 10-20 франка. По-късно обаче променя възгледите си под влиянието на своя ментор Буден, когото среща по плажовете на Нормандия през 1856/57 година. Буден убеждава Моне да започне да използва маслени бои. Освен това, Моне е въведен в пленеризма от Буден и така започва да твори пейзажи. На 28 януари 1857 година майката на Клод Моне умира. Той напуска училище и отива да живее при своята леля Мари-Жан.
Младият Моне разбира за новите възможности, които му предоставя природата със своите странни и красиви форми. През 1859 той е вече ученик в Ателие Суис в Париж, където се запознава и сприятелява с Камий Писаро, друг много известен представител на импресионизма. След като изкарва две години военна служба в Алжир, той се връща в Льо Хавър и се запознава с Йохан Йонгкинд. За него Моне казва по-късно, че дължи “окончателното оформяне на своя художествен поглед”.
През 1862 се включва в студиото на Глейр в Париж, където се запознава с Реноар, Сисле и Базил, с които той оформя ядрото на импресионизма. Страстта на Моне да рисува навън е много добре разкрита чрез една известна история, отнасяща се до един от първите му амбициозни проекти – картината “Жени в градината” Париж 1866-1867 г.. Картината е около 2,5 метра на височина и, за да може да я рисува навън, той поръчва да му се изкопае ров в градината, така че да може да издига или снишава платното до желаната от него височина чрез скрипци. Гюстав Курбе, известен френски художник реалист, при едно свое посещение наблюдава Моне и отбелязва, че Моне не би нарисувал дори и листата, които са на заден план, ако върху тях не пада точната според него светлина.
По време на френско-пруската война (1870-71) Моне търси убежище в Англия заедно с Писаро. Там той изучава творбите на Констабъл и Търнър, рисува р. Темза и лондонските паркове и се запознава с търговецът на картини Дюранд-Руел, който впоследствие ще се окаже един от основните почитатели (а и един от първите масови изкупвачи) на импресионизма. От 1871 до 1878 г. Моне живее в Аржентиул, малко селце на река Сена близо до Париж. Там биват нарисувани някои от най-веселите и най-известни творби на импресионистическото движение – не само от Моне, но и от неговите гости Мане, Реноар и Сисле. През 1878 той се мести във Ветхойл, а в 1883 се установява в Живерн, който се намира също на река Сена, но на около 40 мили от Париж. След дълъг период на гладуване и недоимък, Моне започва да печели добре.
До 1890 г. той вече е толкова успял, че може да си позволи да си купи къщата в Живерн, която преди това е наемал, а през 1892 той се оженва за своята любовница, с която е започнал връзка през 1876 т.е. 3 години преди смъртта на първата си жена.
От 1890 той се съсредоточава върху поредица от картини, в които пресъздава един и същ обект в различни часове на деня и при различна светлина – „Купи сено“ (1890 – 1891) и катедралата в Руан (1891 – 1895) са сред най-известните от този период. Той продължава да пътува много, посещавайки Лондон и Венеция няколко пъти ( а също и Норвегия като гост на кралица Кристиана), но неговото внимание все повече се насочвало към създадения от него воден парк в Живерн, който му служил като вдъхновение за неговата поредица от картини на тема “Водни лилии”, която той започва през 1899 и която става доминираща за неговото творчество оттам нататък. През 1914 той дори построява специално студио в двора на къщата си, за да може да работи върху огромни платна.
През последните години от живота си Моне страда от отслабващо зрение, но продължава да рисува до смъртта си. Обожава цветята и последните две години от живота си посвещава на рисуването на водни лилии, от които смъртта го откъсва през 1926 година. Той е изключително плодотворен художник и много големи и известни галерии имат негови творби. Умира през декември 1926 в Живерн на 86 години.
Младият Моне разбира за новите възможности, които му предоставя природата със своите странни и красиви форми. През 1859 той е вече ученик в Ателие Суис в Париж, където се запознава и сприятелява с Камий Писаро, друг много известен представител на импресионизма. След като изкарва две години военна служба в Алжир, той се връща в Льо Хавър и се запознава с Йохан Йонгкинд. За него Моне казва по-късно, че дължи “окончателното оформяне на своя художествен поглед”.
През 1862 се включва в студиото на Глейр в Париж, където се запознава с Реноар, Сисле и Базил, с които той оформя ядрото на импресионизма. Страстта на Моне да рисува навън е много добре разкрита чрез една известна история, отнасяща се до един от първите му амбициозни проекти – картината “Жени в градината” Париж 1866-1867 г.. Картината е около 2,5 метра на височина и, за да може да я рисува навън, той поръчва да му се изкопае ров в градината, така че да може да издига или снишава платното до желаната от него височина чрез скрипци. Гюстав Курбе, известен френски художник реалист, при едно свое посещение наблюдава Моне и отбелязва, че Моне не би нарисувал дори и листата, които са на заден план, ако върху тях не пада точната според него светлина.
По време на френско-пруската война (1870-71) Моне търси убежище в Англия заедно с Писаро. Там той изучава творбите на Констабъл и Търнър, рисува р. Темза и лондонските паркове и се запознава с търговецът на картини Дюранд-Руел, който впоследствие ще се окаже един от основните почитатели (а и един от първите масови изкупвачи) на импресионизма. От 1871 до 1878 г. Моне живее в Аржентиул, малко селце на река Сена близо до Париж. Там биват нарисувани някои от най-веселите и най-известни творби на импресионистическото движение – не само от Моне, но и от неговите гости Мане, Реноар и Сисле. През 1878 той се мести във Ветхойл, а в 1883 се установява в Живерн, който се намира също на река Сена, но на около 40 мили от Париж. След дълъг период на гладуване и недоимък, Моне започва да печели добре.
До 1890 г. той вече е толкова успял, че може да си позволи да си купи къщата в Живерн, която преди това е наемал, а през 1892 той се оженва за своята любовница, с която е започнал връзка през 1876 т.е. 3 години преди смъртта на първата си жена.
От 1890 той се съсредоточава върху поредица от картини, в които пресъздава един и същ обект в различни часове на деня и при различна светлина – „Купи сено“ (1890 – 1891) и катедралата в Руан (1891 – 1895) са сред най-известните от този период. Той продължава да пътува много, посещавайки Лондон и Венеция няколко пъти ( а също и Норвегия като гост на кралица Кристиана), но неговото внимание все повече се насочвало към създадения от него воден парк в Живерн, който му служил като вдъхновение за неговата поредица от картини на тема “Водни лилии”, която той започва през 1899 и която става доминираща за неговото творчество оттам нататък. През 1914 той дори построява специално студио в двора на къщата си, за да може да работи върху огромни платна.
През последните години от живота си Моне страда от отслабващо зрение, но продължава да рисува до смъртта си. Обожава цветята и последните две години от живота си посвещава на рисуването на водни лилии, от които смъртта го откъсва през 1926 година. Той е изключително плодотворен художник и много големи и известни галерии имат негови творби. Умира през декември 1926 в Живерн на 86 години.
"Градинска алея в Giverny"
ревю на художниците
Винсент ван Гог, Vincent van Gogh
Винсент Вилем ван Гог (1853-1890) ( Vincent van Gogh) е холандски художник, смятан от мнозина за един от най-великите художници в историята на европейското изкуство. Той е един от най-видните представители на постимпресионизма. През последните 10 години от своя живот развива цялата си художническа дейност — автор е на около 900 картини и 1100 рисунки. Заболява от психична болест и извършва самоубийство през 1890 г., когато е едва на 37 години. Не е особено известен приживе, но посмъртно славата му се разнася, най-вече след като на 17 март 1901 г. в Париж, Франция са изложени 71 от неговите произведения.
Една от най-известните му творби е „Слънчогледите“ (1888, Арл).
През март 1882 г. получава първата си поръчка от чичо си – серия от 12 изгледа от Хага, като един от тях е продаден със сигурност. Ван Гог пише в едно писмо: „...И ето го, идва К. М. и поръчва 12 малки рисунки с перо и туш, изгледи от Хага, по един имперски талер единия – цената определена от мен, тъй като видя няколко, които бяха готови...“. За златаря Чарлс Херманс от Айндховен рисува през 1884 г. вече споменатите шест картини, за които ван Гог потвържава в едно от писмата, че е получил пари. Пейзажът „Червеното лозе“, рисуван през 1888 г. в Арл и изложен през 1890 г. на една изложба в Брюксел, е купен от А. Блох. От служебната кореспонденция на магазина, чийто управител е Теодорус ван Гог, става ясно, че един автопортрет на Винсент ван Гог е продаден в Англия. На няколко места се срещат и указания за продажбата на една картина, наречена „Селски път с кипариси“.
Типично за късните му картини е пастьозното нанасяне на боите и спонтанният му дуктус, ярките цветове и цветовата символика. Ван Гог принадлежи към първите художници, които целенасочено използват комплементарния контраст на цветовете, както в „Лодки от Сен Мер“. Що се отнася до формите, от които се изграждат картините му, едно актуално проучване, публикувано в Nature News от 7 юли 2006 г., стига до заключението, че неговите картини съдържат образци от светло и тъмно, следващи плътно основната математическа структура на турбулентния поток. Примери в това направление са „Звездна нощ“ (1889), „Път с кипариси и звезда“ (1890) и „Житна нива с гарвани“.
Една от най-известните му творби е „Слънчогледите“ (1888, Арл).
През март 1882 г. получава първата си поръчка от чичо си – серия от 12 изгледа от Хага, като един от тях е продаден със сигурност. Ван Гог пише в едно писмо: „...И ето го, идва К. М. и поръчва 12 малки рисунки с перо и туш, изгледи от Хага, по един имперски талер единия – цената определена от мен, тъй като видя няколко, които бяха готови...“. За златаря Чарлс Херманс от Айндховен рисува през 1884 г. вече споменатите шест картини, за които ван Гог потвържава в едно от писмата, че е получил пари. Пейзажът „Червеното лозе“, рисуван през 1888 г. в Арл и изложен през 1890 г. на една изложба в Брюксел, е купен от А. Блох. От служебната кореспонденция на магазина, чийто управител е Теодорус ван Гог, става ясно, че един автопортрет на Винсент ван Гог е продаден в Англия. На няколко места се срещат и указания за продажбата на една картина, наречена „Селски път с кипариси“.
Типично за късните му картини е пастьозното нанасяне на боите и спонтанният му дуктус, ярките цветове и цветовата символика. Ван Гог принадлежи към първите художници, които целенасочено използват комплементарния контраст на цветовете, както в „Лодки от Сен Мер“. Що се отнася до формите, от които се изграждат картините му, едно актуално проучване, публикувано в Nature News от 7 юли 2006 г., стига до заключението, че неговите картини съдържат образци от светло и тъмно, следващи плътно основната математическа структура на турбулентния поток. Примери в това направление са „Звездна нощ“ (1889), „Път с кипариси и звезда“ (1890) и „Житна нива с гарвани“.
"Звездна нощ" (1889 г.)
ревю на художниците
Пиер-Огюст Реноар, Pierre-Auguste Renoir
Пиер-Огюст Реноар е роден през 1841 в Лимож, Централна Франция. Той е шестото дете в семейство на шивач и обща работничка. Семейството се премества в Париж през 1845. През 1854 Реноар започва да работи във фабрика за порцелан, където се научава да рисува цветни сюжети върху чинии. През 1860 година става копировач в Лувъра. Преди да започне да учи изобразително изкуство той работи на още няколко места, където рисува украси на ветрила и религиозни сцени върху плат, предназначени за християнските мисионери.
През 1862 Реноар започва да учи рисуване при Шарл Глейр, където негови съученици и приятели са Алфред Сисле, Фредерик Базий и Клод Моне. Първата си картина излага през 1864 - „Танцуващата Есмералда“. Признание получава едва десет години по-късно, след първата изложба на импресионистите през 1874.
През 80-те години Реноар се отдръпва от импресионизма и възприема по-класически стил на рисуване. През 1881-1882 той пътува в Алжир, Испания и Италия. В Палермо се запознава с германския композитор Рихард Вагнер и рисува негов портрет. Лятото на 1883 прекарва на остров Джърси.
През 1890 Реноар се жени за Алин Шариго, от която има трима сина. Около 1892 се разболява от ревматоиден артрит, който с времето все повече затруднява движенията му. През 1907 той се премества в Кан сюр Мер в Прованс, където климатът е по-топъл. През последните години от живота си трябва да използва инвалидна количка, като рисува все по-трудно. Пиер-Огюст Реноар умира през 1919 година.
През 1862 Реноар започва да учи рисуване при Шарл Глейр, където негови съученици и приятели са Алфред Сисле, Фредерик Базий и Клод Моне. Първата си картина излага през 1864 - „Танцуващата Есмералда“. Признание получава едва десет години по-късно, след първата изложба на импресионистите през 1874.
През 80-те години Реноар се отдръпва от импресионизма и възприема по-класически стил на рисуване. През 1881-1882 той пътува в Алжир, Испания и Италия. В Палермо се запознава с германския композитор Рихард Вагнер и рисува негов портрет. Лятото на 1883 прекарва на остров Джърси.
През 1890 Реноар се жени за Алин Шариго, от която има трима сина. Около 1892 се разболява от ревматоиден артрит, който с времето все повече затруднява движенията му. През 1907 той се премества в Кан сюр Мер в Прованс, където климатът е по-топъл. През последните години от живота си трябва да използва инвалидна количка, като рисува все по-трудно. Пиер-Огюст Реноар умира през 1919 година.
"След банята"
Ревю на художниците
Диего Веласкес, Diego Rodríguez de Silva y Velázquez
Роден е на 6 юни 1599 година в южноиспанския град Севиля. След като е приет за чирак от художника Пачеко, чрез който едва двадесет и четири годишен влиза в двора на крал Филип IV Испански. През 1621 година след смъртта на крал Филип III Испански на испанския престол се възкачва неговият шестнадесетгодишен син Филип IV, а фактическата власт поема синът на севилския губернатор - херцог Оливарес. Неговият капелан Хуан де Фонсека, който също е севилец, извиква Веласкес в Мадрид по препоръка на Пачеко за да нарисува портрет на новия крал. Виждайки този портрет кралят и придворните са възхитени. Диего е назначен за придворен живописец и през 1623 година се настанява в двореца “Алказар” с жена си Хуана, дъщеря на Пачеко. Тук той се запознава с едни от най-хубавите произведения на Тициан, Рубенс, Рафаело, както и на много стари и нови фламандски майстори, който влият на неговия стил. С картината “Изгонването на маврите”, Веласкес печели един конкурс обявен от краля. За съжаление тази картина е унищожена при пожара на двореца през 1634 година. През 1628 година в Испания пристига Рубенс. Диего, който работи в ателието му и русива под негово влияние прочутата си картина “Бакхус”.
По препоръка на Рубенс кралят изпраща Веласкес в Италия. Там за две години Веласкес обикаля Венеция, Рим и Неапол, събира много впечатления и след завръщането си в Мадрид ги претворява в картината си “Ковачницата на Вулкан”, започната още в Рим. Най-голямо постижение от този период е “Предаването на Бреда” , която е с исторически сюжет. Тя пресъздава предаването на ключовете на фламандския град Бреда на 5 юни 1625 година от холандците на испанците под командването на Маркиз де Шпиола.
В тези години испанският живописец създава и едни от най-хубавите си портрети – параден портрет на Филип, портрети на всемогъщия граф Оливарес, на принц Балтазар, на други велможи и цялата уродлива свита на дворцовите “туранес” – шутове и джуджета.
През пролетта на 1649 година Веласкес заминава отново за Италия за да закупи картини за украсата на преустроения “Алказар”. Той използва престоя си там да нарисува някои нови картини, като портрета на любимия си ученик Хуан де Пареха. Този портрет има незапомнен успех и академията на римските художници “Сан Лука” избира Веласкес за свой член. Този факт е причина папа Инокентий Х да му поръча свой портрет.
След завръщането в Мадрид кралят го назначава за хофмаршал и го въздига в благороднически сан, който да се предава на потомците. След упорита работа се появяват знаменитите картини “Венера в огледалото”– 1651 година и “Менините” (Las Meniñas)– 1656 година. Връх в изкуството му е творбата “Тъкачките”, последвана от прекрасни портрети на втората жена на Филип IV Испански – кралица Мариана Австрийска, на инфанта Маргарита и сестра ѝ Мария-Тереза – бъдеща жена на френския крал и картината “Меркурий и Аргус” с митологичен сюжет. През пролетта на 1660 година в качеството си на хофмаршал, Веласкес заминава за един остров между Испания и Франция да подготви украсата на мястото за бракосъчетанието на инфанта Мария-Тереза с младия Луи XIV. След като приключва със задачата си той се завръща в Мадрид, но болестта, от която страда, се е изострила и Веласкес издъхва.
По препоръка на Рубенс кралят изпраща Веласкес в Италия. Там за две години Веласкес обикаля Венеция, Рим и Неапол, събира много впечатления и след завръщането си в Мадрид ги претворява в картината си “Ковачницата на Вулкан”, започната още в Рим. Най-голямо постижение от този период е “Предаването на Бреда” , която е с исторически сюжет. Тя пресъздава предаването на ключовете на фламандския град Бреда на 5 юни 1625 година от холандците на испанците под командването на Маркиз де Шпиола.
В тези години испанският живописец създава и едни от най-хубавите си портрети – параден портрет на Филип, портрети на всемогъщия граф Оливарес, на принц Балтазар, на други велможи и цялата уродлива свита на дворцовите “туранес” – шутове и джуджета.
През пролетта на 1649 година Веласкес заминава отново за Италия за да закупи картини за украсата на преустроения “Алказар”. Той използва престоя си там да нарисува някои нови картини, като портрета на любимия си ученик Хуан де Пареха. Този портрет има незапомнен успех и академията на римските художници “Сан Лука” избира Веласкес за свой член. Този факт е причина папа Инокентий Х да му поръча свой портрет.
След завръщането в Мадрид кралят го назначава за хофмаршал и го въздига в благороднически сан, който да се предава на потомците. След упорита работа се появяват знаменитите картини “Венера в огледалото”– 1651 година и “Менините” (Las Meniñas)– 1656 година. Връх в изкуството му е творбата “Тъкачките”, последвана от прекрасни портрети на втората жена на Филип IV Испански – кралица Мариана Австрийска, на инфанта Маргарита и сестра ѝ Мария-Тереза – бъдеща жена на френския крал и картината “Меркурий и Аргус” с митологичен сюжет. През пролетта на 1660 година в качеството си на хофмаршал, Веласкес заминава за един остров между Испания и Франция да подготви украсата на мястото за бракосъчетанието на инфанта Мария-Тереза с младия Луи XIV. След като приключва със задачата си той се завръща в Мадрид, но болестта, от която страда, се е изострила и Веласкес издъхва.
"Портрет на едно момиче"
Ревю на художниците
Рафаело, Raffaello Sanzio
Роден в Урбино през 1483, син на провинциалния художник и поет Джовани Санти. Когато Рафаело навършва 12 години, баща му го води в Перуджа в ателието на Пиетро Перуджино. В годините на чиракуване той помага на своя учител за картината "Предаване на ключовете на Апостол Петър". Първата му самостоятелна поръчка е тази за Цита ди Кастело, която рисува с маниера на Умбрийската школа - красиви линии, сдържаните ритмични движения на строгите перуджови фигури. През 1501 и 1502 година той прави два диптиха. Първият има два сюжета - "Трите грации" и "Сънят на рицаря", а вторият е "Свети Георги в борба с дракона". И в двата диптиха се забелязва влияние на античното изкуство.
През 1503 г. Рафаело заминава за Флоренция, където се запознава с творчеството на Леонардо да Винчи, Микеланджело и Донатело. Под влияние на тяхното изкуство стилът му става по-раздвижен, а познанията му се обогатяват. По това време той се сприятелява с монаха-живописец Фра Бартоломео. Именно във Флоренция Рафаело се прочува със своите Мадони и се посветява изцяло на тях. През 1504 Рафаело прави първата си значителна творба - "Обручение Богородично", в която се насочва към нови идеи и композиционни решения. Същата година той рисува „Мадоната на великия херцог”, отличаваща се със строга красота, за разлика от по-късните меки и миловидни образи. Като подарък за Леонардо също създава „Мадоната с щиглеца”(1505), където изобразява Богородица с младенеца и малкият Йоан, който подава на Исус птица щиглец, символ на плодовитостта. В нея е използвана пирамидалната композиция на Леонардо. Други негови творби от този период са "Млада жена с еднорог"(1505), портрет на Анджело и Магдалена Дони (1505), "Полагане в гроба" и "Оплакване на Христа"(1507), "Мадона Естерхази" и "Хубавата градинарка"(1508).
През 1509 г. Рафаело получава поръчка от папа Юлий II, за да проектира и изпише три от Ватиканските станци - Станца дела Сигнатура, Станца ди Елеодоро и Станца Залия. Най-известните му творби са фреските в Станца де ла Сигнатура (Залата на печата) - „Атинската школа“ и „Диспутът за Светото писание“. „Атинската школа“ (1509-11) е пример за използването на линейната и въздушна перспектива. В нея Рафаело изобразява много от великите философи, поети и мислители на античността, като Аристотел, Платон, Питагор, Хераклит и Птолемей. Платон със своя облик напомня Леонардо да Винчи, Хераклит - Микеланджело, последните изследвания с рентгенови лъчи показват, че тази фигура е била добавена по-късно. Евклид /Браманте/, рисуващ геометрични фигури и в долния десен ъгъл, където за изобразени Птоломей с глобуса и Заратустра с небесната сфера, художника си е направил автопортрет /младеж с червена дреха и зелена шапка/.
Освен фрески в Рим Рафаело прави и множество живописни картини. Красивата дъщеря на хлебар от Трастевере той изобразява в "Дона Велата"(1512-13); През 1513 той създава едно от най-известните си произведения - "Сикстинската мадона". В нея Мадоната има излъчване на кралица, въпреки скромното си облекло, заобиколена от папа Сикст и св. Варвара. Рисува и много други картини с религиозни и мистични сюжети. Сред тях са "Св. Цецилия" и кръглата "Мадона Алба" (1511). Една от последните му творби е "Преображение Христово", поръчка на Джулио ди Медиано.
Като архитект Рафаело е автор на вила „Мадама“ — образец на ренесансовата архитектура. Дворецът Пандолфини във Флоренция е също по проект на Рафаело. Портретите му са сред най-ценните и известни творби от Ренесанса. Умира на 37-ия си рожден ден в Рим. Погребан е в Пантеона.
През 1503 г. Рафаело заминава за Флоренция, където се запознава с творчеството на Леонардо да Винчи, Микеланджело и Донатело. Под влияние на тяхното изкуство стилът му става по-раздвижен, а познанията му се обогатяват. По това време той се сприятелява с монаха-живописец Фра Бартоломео. Именно във Флоренция Рафаело се прочува със своите Мадони и се посветява изцяло на тях. През 1504 Рафаело прави първата си значителна творба - "Обручение Богородично", в която се насочва към нови идеи и композиционни решения. Същата година той рисува „Мадоната на великия херцог”, отличаваща се със строга красота, за разлика от по-късните меки и миловидни образи. Като подарък за Леонардо също създава „Мадоната с щиглеца”(1505), където изобразява Богородица с младенеца и малкият Йоан, който подава на Исус птица щиглец, символ на плодовитостта. В нея е използвана пирамидалната композиция на Леонардо. Други негови творби от този период са "Млада жена с еднорог"(1505), портрет на Анджело и Магдалена Дони (1505), "Полагане в гроба" и "Оплакване на Христа"(1507), "Мадона Естерхази" и "Хубавата градинарка"(1508).
През 1509 г. Рафаело получава поръчка от папа Юлий II, за да проектира и изпише три от Ватиканските станци - Станца дела Сигнатура, Станца ди Елеодоро и Станца Залия. Най-известните му творби са фреските в Станца де ла Сигнатура (Залата на печата) - „Атинската школа“ и „Диспутът за Светото писание“. „Атинската школа“ (1509-11) е пример за използването на линейната и въздушна перспектива. В нея Рафаело изобразява много от великите философи, поети и мислители на античността, като Аристотел, Платон, Питагор, Хераклит и Птолемей. Платон със своя облик напомня Леонардо да Винчи, Хераклит - Микеланджело, последните изследвания с рентгенови лъчи показват, че тази фигура е била добавена по-късно. Евклид /Браманте/, рисуващ геометрични фигури и в долния десен ъгъл, където за изобразени Птоломей с глобуса и Заратустра с небесната сфера, художника си е направил автопортрет /младеж с червена дреха и зелена шапка/.
Освен фрески в Рим Рафаело прави и множество живописни картини. Красивата дъщеря на хлебар от Трастевере той изобразява в "Дона Велата"(1512-13); През 1513 той създава едно от най-известните си произведения - "Сикстинската мадона". В нея Мадоната има излъчване на кралица, въпреки скромното си облекло, заобиколена от папа Сикст и св. Варвара. Рисува и много други картини с религиозни и мистични сюжети. Сред тях са "Св. Цецилия" и кръглата "Мадона Алба" (1511). Една от последните му творби е "Преображение Христово", поръчка на Джулио ди Медиано.
Като архитект Рафаело е автор на вила „Мадама“ — образец на ренесансовата архитектура. Дворецът Пандолфини във Флоренция е също по проект на Рафаело. Портретите му са сред най-ценните и известни творби от Ренесанса. Умира на 37-ия си рожден ден в Рим. Погребан е в Пантеона.
"Мадоната с младенеца"
ревю на художниците
Адолф-Уилям Бугеро, William-Adolphe Bouguereau
Адолф-Уилям Бугеро, William-Adolphe Bouguereau (1825-1905) е френски живописец реалист, чиито картини с митологични сюжети и жанрови платна в реалистичен стил били особено популярни в родината му през XIX век. По негово време дори го считали за един от най-великите световни художници. Произведенята му се излагали всяка година в Парижкия салон в продължение на цялата му кариера.
Много известни личности негови съвременници дълбоко се възхищавали от изкуството му, един от тях бил и романтичният пианист и композитор Шопен. Славата и престижът на художника били толкова големи, че през 1857 год. император Наполеон III му възложил да направи портрет на него и на съпругата му и също така историческата картина “Napoléon III Visitant les Inondés de Tarascon”.
Бугеро е бил женен за художничката Елизабет Джейн Гарднер. Може би благодарение на този факт той е оказал влияние върху много от френските институции за изкуство които отворили по-късно вратите си и на жените творци, вклучително и Академията за изящни изкуства (Académie des Beaux-Arts.)
През 1900 г. Дега и Клод Моне изказали мнение, че Бугеро е най-големият френски живописец въобще. Картините му се продавали на баснословно високи цени, за които наддавали най-вече богати американци.
В началото на XX век славата му рязко помръкнала - отчасти поради неговото неприемане на импресионизма, отчасти заради големия интерес към новите модернистични течения.
От 60-тте години на миналия век до днес тази слава отново се завръща, а цените на картините му продължават да се вдигат, като отново най-големите му почитатели, склонни да плащат най-скъпо за неговите платна, са състоятелни американски колекционери.
"Нежност"
ревю на художниците
Стийв Ханкс, Steve Hanks
геният на акварела
Стийв Ханкс е художник роден през 1949 година в Сан Франциско. В момента се счита за един от десетте най-големи американски творци.
Първоначално неговите произведвния са били рисувани с молив и маслени бои, но една алергична реакция към тези материали го принудила да експериментира с акварели. Използвайки овладяните техники с предишните материали постигнал създаването на акварелни картини които да изглеждат като маслени.
През 1992 the National Watercolor Society Merit Award and the National Academy of Western Art му връчили Златен Медал.
Първоначално неговите произведвния са били рисувани с молив и маслени бои, но една алергична реакция към тези материали го принудила да експериментира с акварели. Използвайки овладяните техники с предишните материали постигнал създаването на акварелни картини които да изглеждат като маслени.
През 1992 the National Watercolor Society Merit Award and the National Academy of Western Art му връчили Златен Медал.
***
m-2.g-2+